КАК ПРОТИЧА ПРОИЗВОДСТВО ПРИ НОТАРИУС

Нотариусът  е лице, което извършва публични /държавни/ функции възложени му  със закон – нотариални удостоверявания и нотариални производства.

Можете да подадете лично или чрез представител устна молба до всеки нотариус, когато искате да удостовери нещо. Това може да е удостоверяване на дата на документ, удостоверяване на съдържанието на документ, удостоверяване на подпис, когато сте съставили или сте страна по документа; удостоверяване верността на препис от документ, с който се доказва, че в деня на удостоверяването документът е съществувал със съответното съдържание; нотариални покани и други.

В някои случаи молбата трябва да е в писмена форма и да е отправена до нотариуса, в чийто район се намира имотът.

При изповядване на нотариални сделки с предмет недвижими имоти страните следва да се явят пред нотариус за подписване на нотариалния акт. Компетентен е нотариус от района, в който се намира имотът.

Продавачът следва да представи в оригинал пред нотариуса документите за имота, от които произтича правото на собственост. Нотариусът проверява дали недвижимият имот се намира в неговия район:
• Нотариусът проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица;
• Нотариусът проверява дали не са налице законови пречки за прехвърляне на имота;
• Нотариусът се уверява, че представеният проект за нотариален акт отговаря на законовите изисквания;
• Нотариусът проверява дали продавачът е собственик на имота;
• Нотариусът прочита на страните съдържанието на проекта за нотариален акт и страните потвърждават пред нотариуса волеизявленията си, отразени в проекта за нотариален акт;
• Нотариалният акт се подписва от страните и от нотариуса;
• Нотариусът снабдява страните с препис от нотариалния акт.

В деня на изповядване на сделката, нотариусът представя нотариалния акт в службата по вписванията по местонахождение на недвижимия имот.

Съдията по вписванията разпорежда вписване на акта в Имотния регистър към Агенция по вписванията, което гарантира купувача при евентуални претенции на трети лица.От този момент купувачът е напълно в правото да се разпорежда с ипотеки, отдаване под наем, продажба и др.

Съгласно Закона за местните данъци и такси всеки, който е придобил нов имот, независимо дали е ново или старо строителство, или става въпрос за замяна, е длъжен в двумесечен срок от изповядването и вписването на съответната сделка в Агенция по вписванията да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък.

Такава данъчна декларация се подава не само при придобиване на имот, а и при учредяване на право на ползване. Тук задължен да декларира е ползвателят. Декларирането се извършва в отдел „Местни данъци и такси” към общината по местонахождението на имота. Ако сте закупили имот на груб строеж, трябва да изчакате сградата да получи разрешение за ползване и едва тогава да го декларирате в двумесечен срок от датата на разрешението. В административно-наказателните разпоредби на закона са предвидени глоби, ако този срок не се спази. Те са в размер от 10 до 400 лв. за физическите лица, по преценка на наказващия орган. В същия диапазон са глобите и ако в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни, вследствие на което е определен по-малък данък или се е стигнало до освобождаване от данък. Задължението за деклариране на имоти важи и за юридическите лица и при пропуск имуществената санкция за тях е от 100 до 1000 лв.

При наследяване на имот срокът за деклариране е различен, тъй като при него действа друга разпоредба на закона. В случая Декларацията трябва да се подаде в 6-месечен срок. Същият срок е предвиден и за декларациите за данък наследство. При тях важи правилото, че подадена в срок декларация от един наследник ползва и останалите наследници. Глобата при неподаване на декларация от наследниците, заветниците или техния законен представител (например родителите на малолетно дете, което наследява от дядо си апартамент) е от 10 до 500 лв.

Тук е добре да се каже, че данъчна декларация трябва да се подаде и при промяна по имота, която може да доведе до промяна и на данъка. Например луксозен ремонт, голямо преустройство или промяна в предназначението на имота – от жилище на офис, от основно жилище (за което по закон се плаща 50 % от данъка) в жилище и други.
Декларирането на имот може да се извърши и от упълномощено лице. За всеки имот се подава отделна декларация.

І. Необходими документи при деклариране на недвижим имот от физически лица:
1. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ;
2. Документ за собственост /копие/;
3. Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/;
4. Удостоверение за наследници /при наследство/;
5. Решение на ТЕЛК /при основно жилище/;
6. Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/.

II. Необходими документи при деклариране на недвижим имот от юридически лица:
1. Декларация по чл. 17 от ЗМДТ /ако имота е нежилищен/;
2. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ;
3. Документ за собственост /копие/;
4. Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/;
5. Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/.

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

СТРАНИ ПО ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ

Албания,  Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Австралия, Австрия, Азербайджан, Бахами, Барбадос, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България, Великобритания,  Вануату, Венецуела, Германия, Гренада, Грузия, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканска Република, Еквадор,  Естония, Израел, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Казахстан, Кипър, Китай – само за специалните административни райони Хонконг и Макао, Кабо Верде, Колумбия, Корея, Киргизстан, Коста Рика, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови Острови, Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Намибия, Никарагуа, Нию, Нова Зеландия, Норвегия, Оман, Островите Кук, Панама, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Руска Федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи,Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Кидс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшели, Словакия, Словения, Суринам, Съединени Американски Щати, Сърбия, Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Уругвай, Фиджи, Финландия, Франция, Холандия, Хондурас, Хърватия, Черна Гора, Чешка Република, Швеция, Швейцария, Южна Африка, Япония.

Изискване за апостил

Всички издадени от властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с апостил, поставен от нейното Министерство на външните работи.

Превод на български език

Документите, оформени с апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:

1/ от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;

2/ от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи

Заверка на превода

Преводът на документа трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция „ Административно обслужване на български и чужди граждани (АОБЧГ) на Министерството на външните работи на Република България.

Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави – страни по конвенцията.

СТРАНИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят  щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ

Австрия, Азърбайджан, Алжир, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Виетнам, Грузия, Казахстан, Кипър, КНДР, Куба, Либия, Македония, Монголия, Полша, Румъния, Руска федерация, Словакия, Словения, Сърбия, Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Хърватия, Черна гора, Чешка република.

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ

В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:

  • изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
  • щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от намиращото се в Република България чуждестранно дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство:

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на Република България в столицата на трета държава, което е акредитирано и за тази държава. Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от акредитираното за Република България дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, намиращо се в трета държава, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.