Чрез ипотека се обезпечава най-често парично вземане, а ако вземането не е парично, в нотариалния акт се посочва неговата стойност. Ипотека може да се учреди за обезпечаване както на свое, така и на чуждо вземане. Ипотеката се сключва във формата на нотариален акт пред нотариуса по местонахождение на недвижимия имот (в чийто район се намира недвижимият имот). Договорната ипотека се учредява чрез вписване в имотния регистър.

Страни по договора са: кредиторът по главното задължение (което е и поводът за учредяването на ипотеката) – така той се превръща в ипотекарен кредитор по второто правоотношение (обезпечителното) и  собственикът на недвижимия имот, който може да бъде: длъжникът по главното правоотношение или трето лице, което се е съгласило да обезпечи вземането на кредитора към длъжника му по главния дълг.

Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост  да се намира той.

Необходимите документи са като посочените за продажба на имот.